БИРАРИЯ
Поетите на майчица България
мълчат като загърлени със тел.
Цанят ги за пазванти на бирария.
За портиери в някой скъп хотел.
Лепят тапети в нечий хол с „С-200”.
Препускат със слугинското джезве.
Аз знам защо не пишат – не от днеска.
Мълчат не ден, година – векове.
Те пият. Но не пият скоч и бърбън.
Не водят силиконици на плаж.
Умират от инфаркт. Или се хвърлят ...