19.02.2023 г., 15:25 ч.

Бирария 

  Поезия
244 4 7

БИРАРИЯ

 

Поетите на майчица България

мълчат като загърлени със тел.

Цанят ги за пазванти на бирария.

За портиери в някой скъп хотел.

 

Лепят тапети в нечий хол с „С-200”.

Препускат със слугинското джезве.

Аз знам защо не пишат – не от днеска.

Мълчат не ден, година – векове.

 

Те пият. Но не пият скоч и бърбън.

Не водят силиконици на плаж.

Умират от инфаркт. Или се хвърлят

под влака. И от осмия етаж.

 

Невям блажени горе са? Щастливи,

че не живеят тук – и точно днес –

когато ни пробутват смет за сливи

и кацата с помия – за петмез?

 

Когато пия двеста-триста грама,

поетът в мен излиза от контрол.

И ми се ще да кресна: – Ваш ’та мама! –

това не е живот, а произвол.

 

Най-страшните поети на България

издъхнаха във клуп. Или в тунел.

Не като мен – пазвантин на бирария,

в която плюска взводът за разстрел.

 

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не виждам нищо язвително в своя коментар, Силвия? Валя го е допълнила блестящо.
  • Радвам се, че е така, г-н Станков. Надявам се, че тогава няма смисъл да сте така язвителен. Споделих го искрено.
  • И аз съм така, Валюше, уча се само от Големите Майстори.
  • През 60-те години на миналия век един журналист пита Големия Поет на България Атанас Далчев защо не публикува поне едно слабо стихотворение. И Далчев отговорил: "Аз слаби стихотворения изобщо не пиша!"
  • Силвия, аз "некачествените" стихчета изобщо не сядам да ги пиша.
  • Качествен стих!
  • Те пият. Но не пият скоч и бърбън.
    Не водят силиконици на плаж.
    Умират от инфаркт. Или се хвърлят
    под влака. И от осмия етаж.

    Голям си!
Предложения
: ??:??