Посред деня, на панаира

припи ми се внезапно бира.

Да става, квото стане...

Напред бе, бай Гецане!

Направо тръгнах към кафето

настроен пивко, общо взето.

С доста разтреперан глас

поръчах бирата си аз.

Барманът студена я поднесе.

Цялата планета се разтресе.

Вперих се в набъбналата пяна.

Разумът гората хвана.

Когато лъв преследва антилопа

сърцето му навярно хлопа.

Oтпил от този елексир,

моето заби безспир.

Ах,бира сладка и омайна,

кажи каква е твойта тайна,

та пием те дори до здрач,

даже и да няма мач?