27.11.2014 г., 19:35 ч.

Бисерни локвички 

  Поезия » Друга
545 0 8

 

 

          + + +

 

Есенни листа.

Килимче под нозете.

Шумоляща тишина

притихва във сърцето...

Златиста импресия

за вечността и битието...

 

 

          + + +

 

Сумрак.

Тихо ме засипва

паяжинен сняг.

Искрици бели, чисти

бързат в душа ми 

да се прислонят...

И ми е бяло, и ми е светло

в приспадащия мрак...

Знам, утре отново 

ще просветне

с кристалите на

огледалния ми свят...

 

 

          + + +

 

Река от светли мисли,

не!... порой, потоп...

Един бент ги само спира,

затлачва ги живот...

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Бели искрици в душата ти Вале...златна есен...бяла зима...и реката на пролетта, която ражда нов живот, на мен така ми въздейства !!! Да потече дано бурно Вале!!! Да бъде огнено лято в сърцето ти !!!
  • Милко, Роси, Ели, Миленка, благодаря ви!
  • Чудесни са и трите!
    Впечатлиха ме образите "шумоляща тишина" и "паяжинен сняг."
    Находки са, Вал. Браво!
  • Харесаха ми тези миниатюри. Поздрав!
  • Валяк
  • Благодаря от сърце Бонка, Септ, Краси! Поздрави от душа!
  • Вальо, с третата ме прониза, човеко!
    Елмазено реже!
    Поздрав!
  • Шумоляща тишина...красив стих,отприщи бента,сърцето няма нужда от това!
Предложения
: ??:??