alex_skot (Александра Сергеевна)
47 75
25.02.2008 г., 22:47 ч.

Битие 

  Поезия » Философска
894 0 7
 

Звездното небе над нас - загадка,

звездното небе във нас - загадка.

Галактика с невидим център

е душата неизследвана,

сърцето ни - пулсар немирен.

Черни дупки са въпросите,

останали без отговор,

а мечтите ни несбъднати - мъглявини.

Бутафорните ни принципи -

метеорен прах разтворим

в небитието,

а кометите, препускащи за никъде,

са дните ни, белязани от хаос.

Тънък екран от материя,

а под нея е нищото -

Дух или вакуум.

Протяжност и време

в диаграма затворени,

обезверени и жалки

за пространство се молим...

С шеметна скорост

летим без посока

върху прашинката с име Земя.

Дълбоко в недрата ни

все още отеква далечното ехо

на Големия взрив

или проклятието над изгонените

вън от рая...

Човечеството е пшеницата,

подмятана във ситото.

И мелницата на херувима паднал

ще ни смели,

преди да се усетим,

че същественото е невидимо!

© Александра Сергеевна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздравления за философския стих!
  • Оригинален е стихът ти, замисли ме!
  • Много философия има в твоя стих!
    ...същественото е невидимо...хубав финал.
    с обич, Александра.
  • "Човечеството е пшеницата,
    подмятано във ситото.
    И мелницата на херувима паднал
    ще ни смели,
    преди да се усетим,
    че същественото е невидимо!"

    Да, същественото е невидимо за очите! Иска ми се да вярвам, че ще го видим с душите... и че ситото ще пресее пшеницата от плявата...
    Силен стих! Поздравления за философския поглед и за стиха, Алекс!
  • Заради такива стихове си струва да пропусна съня и тази нощ
  • Вярно, тръстики сме! Ама квазарни... ще отместим червеното... бихме вървели и срещу серафимите!
    Готин стих, позволих си и един по-оптимистичен контрапункт.
    Поздрави!
  • Оргинален стих...
Предложения
: ??:??