БИВШОТО КОЛЕДНО ДЪРВО
До вчера златно и накичено,
със многоцветно зарево,
с надежда погледи привличало,
отсечено със мисъл за добро,
днес ронещо сълзи-иглички,
тъгува зад един казан само,
бившото Коледно дърво.
- Какво тук случва се, защо -
макар дърво, ридае то.
- Защо за празника на Рождество
мъртвец обичан бях и бях светиня,
а днес съм голо тук до теб
и чакам буклукчийката да мине?
И както само в приказките става,
казанът рече със метален глас:
- Щом турят на челото ти звезда,
очаквай скоро Кръста и Голгота,
но след всяко „мъртво” Коледно дърво,
гора ще е от коледни дървета!
© Лордли Милордов Всички права запазени