Полагам и поредното парченце
от пъзела на личната съдба.
Нареждам ги едно до друго всички,
така че да покажат същността.
Частици те са коренно различни,
взети поотделно са в разбой,
но щом напаснат, стават си обични
в картината живот, наречен мой.
И, ето... вече подреден е.
Пъзелът се цялостно събра.
Превърна се в сияеща усмивка,
която ви поднасям от душа.
Знам, няма нищо по-прекрасно
от любовта дарена, ей така.
Обичам ви! И благославям всички.
Поклон, приятели! Благодаря!
© Таня Мезева Всички права запазени