1.08.2013 г., 21:26 ч.  

Благодаря 

  Поезия » Философска
1919 2 13
Когато майките умират
в душите ни откъсва се скала,
сърцата ни в пространството се спират
на всяка стъпка с име самота!...
Когато майките умират
в небето ражда се звезда...
Една свещичка плаче във всемира,
eдна надежда пада в пропастта...
Сърцето ми е рай, но и пустиня!...
За всичко в мен - на теб Благодаря!
Ти, майчице, в живота ми - светиня,
а святото блести сред вечността!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Костадинова Всички права запазени

Предложения
: ??:??