Благодаря ти!
Бял кичур коса над мене,
до тях две топли очи.
Говори и милва с думи пак мене
и моите болки и сълзи.
Аз немощна с мисли те гледам,
когато мога върху белия лист
да ти благодаря, някой ден искам.
Но сега моето сърце тупти в твоите топли длани.
Спаси ме! Спаси - мълви тихо то!
И ти го направи! Тупти още в твоите длани!
Благодаря ти! Благодаря – мълви отново то!
(вече върху бялото листо)
Винаги такъв човек бъди! Бъди птица окрилена!
И Бог над тебе да бди, така както ти над мене!
(Посвещавам на Д-р Ст. Димитрова – 01.03 - 5.03 2012г.)
© Мина Конарова Всички права запазени