Мамо, ти роди дете, даде му любов и го гледаше как расте.
Радваше се, когато то се смее, плачеше щом и то сълзи лее.
Майко, ти ми даде живот, даде ми нежна топлина...
за всички години неспирна обич, аз ти казвам – "благодаря"!
Благодарна съм ти за твоята доброта, ти,
всеки път сбъдваше моята мечта.
За всичките ти мъки, аз да стана достойна жена,
правилно по пътя да вървя и горда да съм, твоя дъщеря, аз ти благодаря.
Майко, ти една си на тази земя.
Носиш толкова радост, горда си, че си жена – аз искам да наследя това.
Прости ми за грешките, допуснати от глупостта,
прощавай и занапред прегрешенията на твоята дъщеря!
Аз съм млада... уча се от света, но ти, както досега,
хвани и здраво дръж моята ръка.
Имам нужда, още, от майчината топлина –
ти винаги ще бъдеш моята звезда.
Благодаря ти, мамо, само ти даде за мен сърце и душа...
да ме отгледаш, да ме видиш момиче – пораснала жена.
Само ти поемаше риска да ми помогнеш и учиш, докато раста –
знам, колко много ти струваше това.
Аз съм твой подарък, твое дете... аз съм комплимент за това,
че си истинска жена. Ти ме роди и отгледа с надеждата,
някой ден да стана достойна да се нарека "жена",
като теб - истинска и добра.
С надеждата да се изправя пред света с вдигната глава...
Горда съм, че съм твоя дъщеря.
Мамо... Благодаря!
11.05.2015г.
© Цветомира Тошева Всички права запазени