Тихо, на пръсти се измъква нощта…
Гузно избледнява, откраднала съня
на двама влюбени, на грешните.
На не един поет, на безутешните…
Отмята завивките и бързо си тръгва.
Какво пък, и без петли вече се съмва.
Хуква денят, щастлив, без преструвки.
Със сандвич „от крак“, с удобни обувки.
Прекрасен ден! Със забравена тръпка!
Със сто надежди за топла прегръдка!
Със споделена радост, колкото трошица.
Достатъчна, да литнеш като птица! ...