БЛАГОВЕЩЕНИЕ
... когато тихата трева нароши вятърът на хълма,
и Божията синева с Любов душата ми изпълва,
и тихо птиците над мен ми пейнат леките си трели,
и ветролейна ризка – лен, след болките си отлетели! –
тогава ставам пак момче, каквото бях преди години,
а Времето през мен тече! – и литва в небесата сини,
и питам се защо бях тук, по-къс от залеза на рида –
далечен реактивен звук! – и аз след него ще си ида.
Денят пълзи едва-едва – и кротка благост ме изпълва,
когато тихата трева нароши вятърът на хълма.
25 март 2023 г.
гр. София, 12, 30 ч.
© Валери Станков Всички права запазени