Окъпани от лунното море
в стихия шеметна и необятна,
две сенки с тръпнещи ръце,
прегърнати отдавна спяха.
Блажени в пелените от мъгли
в съня си пак целуваха се страстно,
погалени от бриза призори,
утрото за тях бе още по прекрасно.
В потоците умиха те лицата си,
от плодовете вкусиха с екстаз,
шептяха с нежност имената си,
а после се изгубиха като мираж.