Една картина ме тормози
и тя в ума ми се набива.
В душата сее некролози:
баща сина си как убива.
Загърбил бащината милост,
осъдил младостта виновна,
той - царят - в безгранична лудост
пролял без жалост кръв синовна.
И блудния си син убива:
непослушника - детето.
Кинжал в сърцето му забива
и в кръв го праща на небето.
Дали пък царят е във грешка
с постъпката си нечовешка
или пък живите във треска
"наум" си имат и до днеска?!
© Никола Апостолов Всички права запазени