danda (Даниела)
358 1120
20.07.2012 г., 9:39 ч.

Blue 

  Поезия » Друга
780 0 12

                                       автори: Венцислав Янакиев (magnum) и Даниела (danda)

          

           Blue

 

Луната тъгува – без теб нали дишам,

и изтънява във синьо до скъсване.

Сърцето – отдавна във тебе излишно,

отмерва посоки до пръсване.

 

Говоря понякога с вятъра нощем,

а после сънувам очите ти.

Две длани подреждат косите ми още

и пишат сюжет за мечтите.

 

Във синя тъга се заплитат ръцете,

когато потърся небето ти.

По изгрев намирам най-ранното цвете,

запазило капка роса от отнетото.

 

Кафето подслаждам с лъжичка сълза –

от скрития кошер със спомени,

намирам следите ти – синя тъга –

във вчерашен пясък заровени.

 

Напразно те чакам и дълго те вдишвам

и в синьо навън свечерява...

Сърцето – отдавна във мене излишно,

след тебе отмерва забрава.

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??