Душата ми е бяла птица,
разперила криле в нощта.
И в полет, тази дивна жрица,
мечтае пак за вечността.
За тази вечност, във която
царува само любовта.
Там слънчево е. Топло лято.
Ухаят хиляди цветя.
Там няма болки и раздели,
разцепени на две сърца.
Стрелките времето са спрели,
отмерват пулс на пълнота...
Утопия или реалност -
рисува светлата душа.
Бял гълъб сътворява нежност.
Блян красив и... свобода.
© Таня Мезева Всички права запазени