28.02.2010 г., 19:55 ч.

Блян 

  Поезия » Философска
848 0 16

Блян

Душата ми е бяла птица,
разперила криле в нощта.
И в полет, тази дивна жрица,
мечтае пак за вечността.

За тази вечност, във която
царува само любовта.
Там слънчево е. Топло лято.
Ухаят хиляди цветя. 

Там няма болки и раздели,
разцепени на две сърца.
Стрелките  времето са спрели,
отмерват пулс на пълнота...

Утопия  или реалност -
рисува светлата душа.
Бял гълъб сътворява нежност.
Блян красив и... свобода.



© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??