6.04.2012 г., 10:05 ч.

Блян и желязо 

  Поезия » Друга
458 0 0

Аз исках само желязо да върна

и вървях, и вървях, и вървях,

мечтаех за миг да те зърна,

дали полудях?!

 

Защото виждах миражи,

мъглата раздирях,

нарамила тежко желязо

и тежки вериги.

 

Не! Не искам желязо да връщам,

то не тежи както моята мъка,

просто вървя, самотата прегръщам,

а в сърцето - разруха.

© Богдана Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??