Да бъдеш друг в момент на слабост
или просто да се промениш?
Да се гневиш, терзан от ярост
или просто да си замълчиш?
Ще бъдем ли порядъчни и лични,
ако болката прикрием?
Ще бъде ли достатъчно за всички
зад една усмивка да се скрием?
В ръка душата стиснали,
ние страдаме докато мълчим.
Далече сме сега, до никога достигнали
се молиме да се смирим.
Промяната е тежка и лъжовна.
Трудно е да се изкорениш.
Страх те е да станеш, борбата е огромна.
Колко само трудно ти е да се промениш!?
Боецът в теб отдавна е забравен,
а ти със сетен дъх го търсиш.
Бягайки докрай, отдавна си ограбен.
А ти все чакаш да си отмъстиш.
Отлагаш своята промяна
и се криеш между вестниците.
Така ти създаде своята измама!
Така ти даде се на лесните!
Бори се да откриеш в себе си детето!
То ще ти разкрие свойте рани.
Стани и се прицели високо във небето
и ще бъдеш окъпана в брилянти.
Тогава ще откриеш в себе си боеца.
Той лежи във теб и дреме.
Ще видиш - тъй сладък е понякога живеца,
достигнат с много труд и време.
Ходейки бос по стъкълца и камъни,
никога не се страхувай да вървиш!
За хубавото вино зрънцата винаги са мачкани!
Не се страхувай да се промениш!
/На Матей и Марианка/
© Милена Йорданова Всички права запазени