23.12.2019 г., 10:46 ч.
Бог роден. Да не живее...
Празникът си има име,
то е: "Моля те, купи ми!"
Вместо обич помежду ни,
няколко всесилни думи.
Искам! Трябва! Имаш! Можеш!
В дар ненужен как да вложиш,
думи обичливи, скрити?
Вяра, любовта, мечтите...
Алчно всеки се оглежда...
В полунощ една надежда,
боса по снега се скита.
Има ли човеци? – пита.
Бог се ражда... Витлеем...
Манджите са на корем,
вихри се запой. Завиден,
всеки някому обиден...
А кандилото не грее,
Бог родéн. Да не живее...
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
И от Долната земя...Та пак тук.
-
Има надежда, като стигнем дъното, има път само нагоре.
-
Да, Васко. В днешно време раждането е лесно, Красе, виж израстването (духовно), обикновено се изражда в доживотен пубертет.
-
Яденето - на корем...
-
Празнуваше се, Валенце и още как...С моята маминка и твоята (светлина по пътя им). И сега се празнува. Свобода, слободия...Сенсей, Гош, Роси, благодаря ви!
-
Ех, направо е като заупокойна молитва за нашето време! Но бичува!
-
Скептичен реализъм...
Хубаво, вярно и страшно...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
боса по снега се скита."
Още не се е отказала от нас, иска да открие в кой да се всели и да се сбъдне.
Уж я каним, а с консуматорската си нагласа я отблъскваме. Горката надежда!