Земя създадена от Тебе,
напълни се с грях, Боже.
Ти прости, ти прости, земни сме, грешим,
лъжем, проклинаме, сърцата си делим.
Често оставаме сами или съдбата, или Теб виним.
Величаем се, Боже, в небесата летим.
Дори да паднем, забравяме Теб да търсим,
гинем, умираме, Боже мой, накъде ний вървим?
Толкова сме суетни, но и всевишни,
живеем сякаш светът никога няма да свърши.
Пред душите наши застава черно перде,
но никой Бог не търси, лутат се и просто питат накъде? ...