25.04.2024 г., 23:04 ч.  

Боже мой, погледни ме за миг? 

  Поезия
386 3 2

БОЖЕ МОЙ, ПОГЛЕДНИ МЕ ЗА МИГ?

 

... доверчиво живея – и знам, че понякога много се лъжем –

и за болките плащам си сам, и се будя в зори – все по-тъжен,

и ме нерви дълбокият ден, в който ние сме хорица плитки,

и в лъжите изпаднали в плен, си изпращаме светли честитки! –

все по-често във фалша руша безнадеждни надежди, утехи,

и протягам към всеки душа, както Божем дошла е – без дрехи,

 

ако някой приятел реши да ми каже две топлички думи,

ще повярвам и с двете уши, че пред мен не разтяга локуми,

че дори и във златния скрин не тършуват безсребърни Иуди –

бях на святата Истина син, а живях сред безбройни заблуди,

и Те моля – до ужас, до вик! – и в кандилцето сипвам елея.

Боже мой, погледни ме за миг? – и повярвай, че още живея.

 

23 април 2024 г.

гр. София, 19, 55 ч.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??