Не се нагърбвам с обещания за обич,
самата аз познавам я такава,
неискаща, нечакаща, на почит,
за мен е тя божествена наслада.
Не се нагърбвам с мяра и въпроси,
любувам се до край и до насита,
в сърцето си съмнение не нося,
единствено тя буди в мен възхита.
Не се нагърбвам аз да критикувам,
приела съм я, бог ми е свидетел,
тя цял живот във мене ще царува,
дори да съм отломка, пръст и пепел.
© Виктория Тасева Всички права запазени