През есента , с труд и пот,
зимната трапеза да е богата,
береме златен плод -
грозде от лозето и асмата.
Тайнството започва в мазата
с майсторлък и мъничко пиниз,
ври, клокочи в тъмата
кръвта на Бога Дионис.
Накрая тихичко заспива
докато дойде тоя миг -
едната в бурето отива,
другата в казана с меден лик.
На тънка струйка кат' конец
тече Божествената течност,
от нея ставаш като младенец,
обзема те чувство за вечност.
Отваря дебели врати,
кара хората да плачат,
прекалили с нея до зори
някои по корем се влачат.
Преди много, много века
бъйгарите пили ,,Отовина",
днес да признаем, нека,
пием всичко, без бензина!?
Поздрав в аванс за празника на Трифон Зарезан, Откровенци!
© Никола Яндов Всички права запазени