7.06.2016 г., 7:48 ч.

болен 

  Поезия » Друга
553 1 3

 

сложи глава на мойто рамо
тревоги сподели
ела до мен на топло
не се отдалечавай
дели ни разстояние
отдалечаваме се в догадки
недоверия
промени
студ и горещи мисли..
може би е...
време няма...
мълчания крещят
болка няма край
ти и аз, разстояния,
ти и аз клада,
ти и аз студ...
***

грешниците на клада да изгорят.
чувам пукота на съчки
викове на тълпа
а той/аз/ се гърчи
вижда Нея
къде си, ти, любима?
кулата
сянка
бялото лице
очите с ужас
безмълвен вик.
той...
на клада?
монахът изгоре..
къде сиии?
към теб пристъпям
коленича
моля те, за малко хладина върху челото ми горещо...
бълнуване
нима съм болен?

 

© Виктор Добрин Димитров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??