Болест
Непризната за заслужена умора
разболява нерв по нерв,
да се спра и излекувам аз не мога
и надявам се, че Бог е с мен.
Мислите израждат криви образи,
а ненужните са като лед,
оп, усмивка вместо нощница
и молитва за късмет.
Ей, заглъхвам и е все едно
чува ли се ехото ми или не,
даже би било добре ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация