С очи притворени пред слънцето стои:
Защо ли няма в мрака топлина?
А светлината ужасяващо блести
и колко дразнещо отчетлив е света.
Защо треперя, а ушите ми пламтят?
Дочувам и досадни шумове.
О, как желая, но не мога да заспя -
вървейки - падам, легнал ми е зле.
Защо стомахът ми бълбука без да спре,
а дразни ме и мисъл за храна?
Заспивам, нека утре да е по-добре.
Какво да правя... Болест е това!