tanq_mezeva (Таня Мезева)
1599 21358
31.12.2019 г., 19:38 ч.

Боли 

  Поезия » Философска
699 1 7

По празници и в делници боли.
Боли от празнотата във душата,
от неизплакани до край сълзи,
завихрили се в мъката позната.
От неизказани слова боли,
затулили сърцето с тежки камъни,
а колко силно иска да крещи
в нощите – измислици измамни.
Та болката да плисне в тишина,
по рожбата отишла си тъй рано,
и счупи илюзорната стена,
два свята разделила като рана.
Но... няма как, щом липса е, горчи.
Съдбата безпощадно е прозряла,
че има ли, общ път да се върви,
урокът е понякога... раздяла.
Раздяла днес, в живота ни сега,
но в другия отново ще сме цяло,
защото няма смърт за любовта,
щом майчина с` синовна се е сляла.

 

30.12.2019 г.

© Таня Мезева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ♥
  • Благодаря ви за съпричастието и емпатията, приятели!
  • Ох.. Прегръдка.
  • Има болки,
    които никога не минават,
    за които прошка няма,
    защото незарастваща
    е тяхната рана...

    ☃️ЧНГ!
  • Таничка, първият ми коментар за годината е за теб! Прегръщам те с пожелание за прекрасна и магична
    2020-та! ❤️
  • Честита нова година, Танче, прегръщам те.
  • Таня, боли в сърцата на много хора. Стихът ти по човешки събира твоята с тяхната мъка. Няма светлина, която да заслепи живота. И тези, които са в невидимия свят са част от него. Благословена да е годината! И спасителна...
Предложения
: ??:??