17.08.2016 г., 21:30 ч.  

Боли ме, мамо 

  Поезия » Друга
2924 2 20

Боли, боли ме много, мамо!

До пресния ти гроб  мълча,

а с тебе разговарям.

Дали душите ни се чуват и така

аз само плахо се надявам?!

Кажи, кажи тежи ли ти пръстта,

кажи духът ти свят до мене ли е, мамо,

кажи откриха ли те брат ми, татко, баба, дядо!?

Ех, мамо, много ме боли!

Дотук ли бяха твоите мечти,

не издържа сърцето ти голямо.

Ти никога не го щади,

бе всеотдайна, смела, несломима,

а близките обичаше тъй както братя и сестри,

копнееше за справедливост,

копнееше за свят без злоба, без лъжи,

накрая тъжна си замина.

Ти само свеждаше очи

пред знание, наука и култура.

Обичаше да насърчаваш, поучаваш, наставляваш,

не любеше просташките шеги,

такава беше си - учител по призвание...

Ех, мамо, много ме боли!

За себе си какво да кажа?

Живота си върви,

децата са добре,

за тебе бяха 

слънчев лъч, надежда, упование,

но пусто  е щом във дома ни вляза.

Там всичко си докосвала,

там ни посрещаше с усмивка на уста,

изпращаше с тревога, със тъга,

така до нови срещи - спомените пазя.

 

Боли, аз тръгвам, мамо!

Знам дълго време ще боли!

Отивам си, но скръбните ми мисли

пак при теб остават.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Соня, благодаря за споделянето на мъката!
  • Разплаках се. Много силно, човешко, истинно парченце от човешката душа. Много силно!
  • Открил си моята болка, а сега аз се срещнах с твоята в това стихотворение. Всички тъгуваме за неприжалимите си родители...
    Мир на праха и на твоята майчица, Боженски!
  • Бонка, благодаря за съпричастието и отделеното време!
  • Болката по мама е непрежалима.Усетих стиха ти,докосна ме мъката и любовта.
  • Гергана, благодаря!
  • Здравейте, Иван! Много трогателно стихотворение.. Поклон пред паметта и!
  • Марина, благодаря за споделянето!
  • Тази дълбока изповед ме докосна болезнено...!!!
    "Там всичко си докосвала,
    там ни посрещаше с усмивка на уста,
    изпращаше с тревога, със тъга,
    така до нови срещи - спомените пазя."
  • Ивон, трогва ме твоето отношение!
  • Затрогващ стих!
  • Росе, Таня, благодаря за надникването!
  • Поклон!
  • ... тръгваме - накъде? ... към - До нови срещи - връщаме ли се или отиваме... някой ден ще узнаем...
  • Вили, благодаря за съчувствието!
  • Заболя ме от тази твоя поетична изповед.Wali Виолета Томова
  • Благодаря , за посещението и за съпричастността!
  • Поклон! Не мога да коментирам...
  • Такъв стих не може да се коментира!
  • Затрогваща поетична изповед пред гроба на майката. Това са моменти на святост. Приеми съпричастността ми, Иване.
Предложения
: ??:??