23.10.2007 г., 15:39 ч.

Болка 

  Поезия
712 0 2
Ако се случи нещо с мен,
виновен ще си само ти,
че много лесно в чакан час
стрела в сърцето ми заби.
Да я измъкна исках в миг.
На пристана останала сама,
но болката изтръгна вик
и зейна тежка рана там.
Тя дълго, дълго ще гори,
ще пари като въглен стар
и сетната искрица жар.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Христова Всички права запазени

Предложения
  • Когато Бог раздавал е таланти, аршинът му май бил е повреден, дал на съседката бижута с диаманти, ос...
  • На утрото сълзите ми горчат... И слепи са на вечерта очите. Ръцете ми са тъжни. И мълчат. Ала нощта ...
  • Дойдох и днес... Не ти ли е студено? Под мрамора е ледена пръстта... Не, няма нищо ново покрай мене....

Още произведения »