Изтръпнала болка в ръцете ми плаче -
клошарят на спомена мил.
Понякога драска и стръвно ме хапе -
пиниз от сълзлив водевил.
Избродва душата ми в тъмни одежди -
поредния опит за рана...
Свирепо кънти и чрез мене проглежда -
какво ли в очите остана...
© Геновева Христова Всички права запазени
тук ме уцели в девятката