duduuu (Съни)
5 0
12.03.2012 г., 11:11 ч.

Болка 

  Поезия » Друга
643 0 3

Загубих аз надежда,

че тоз живот за мен е отреден...

и че от болката ще се избавя

но тя е вечно редом с мен.

 

И не ме оставя и за миг,

и прегръща ме със черна сянка,

и притъпява всичко в мен,

и изгубвам се във мрака.

 

И никой даже и не вижда,

че се съсъипвам всеки ден...

Потънала във тъмнината,

изгубила надеждата за светъл ден.

 

Молбите ми - от никого нечути,

продължавам да живея в руините на моя свят...

Свят, в който болката царува,

неделима част от моя ад!

© Съни Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми много!
  • Трябва да приемем болката, да се сприятелим, така да се каже,да я укротим в себе си.Аз също, си говоря с нея.На една и съща вълна сме с тебе!
  • Не падай духом.Животът е един и веднъж се живее,няма извинение тъгата,всеки страда,но върви напред.Пожелавам ти добро разположение на духа и вяра в утрешния ден!
Предложения
: ??:??