8.08.2010 г., 21:58 ч.

Болка 

  Поезия » Друга
1114 0 7

Сърцето ми е буца сива руда”
    П. Д.

И моето сърце е буца руда,
а празна чаша - моята душа.
Не знам добре ли съм или съм луда,
но страшно много искам да крещя.

Как искам да извикам, че не мога
да дишам вече в тези грехове...
Дано да видят всички небосвода,
да чуят как земята ги зове,

да видят колко много им е дала
и колко малко са ù дали те.
Не виждат ли кървящата ù рана?
Не виждат ли, че скоро ще умре?!

Без милост е човекът. Като хала
съсипва всичко, дето се допре.
Не вижда ли, че с толкова омраза
сърцето на земята сам ще спре?!



© Илияна Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??