28.06.2020 г., 8:03 ч.

Болка 

  Поезия » Философска
1229 4 3
Не съм, жената, която сутрин ти будиш
Която ще любиш докрай.
Аз съм твоята песен в сърцето
Най-нежният полъх довян.
Ти, ще идваш при мене внезапно
С усмивка от огнен възторг
И няма да искаш обратно
Да се върнеш в твоят заслон.
Аз ще бродя в незнайни пространства
Ще ме чакаш да дойда с дъжда
Споделените ласки омайни
Ще те мокрят и топлият в съня. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Николова Всички права запазени

Предложения
: ??:??