Каза „сбогом“, подля ми вода,
после бързо по склона търкулна се,
беше петък, дъждът заваля
или просто е бил присмехулник.
Няма време, набързо простих,
с половинка от себе си тръгнах.
Помня само, денят беше тих,
но в очите небе ми изригна.
Едри капки от огън и гняв,
тъмни облаци, но ги владея
казах „сбогом“ и после се спрях:
Колко много приличам на нея!