По-черна от въглен болката скита,
крие се в нечии смели очи
и като змия под камък навита
просъсква, а после плачат треви.
Расте под стъпки на лъжи и заблуди,
и истини скрити под пластове грях.
"Око за око", вие химна на шепата луди,
а на всеки сто само един ще е зрящ.
Ще е зрящ, за да може да види
как хляба замесен с вода от Пилат
ще е клисав, но пак ще се свиди
на всеки хвърлил камък по брат.
И тръгнал направо, а стъпил накриво,
Юда пак ще целува с много любов,
иначе как Мария ще плаче горчиво
пред кръст извисен до ръката на Бог.
И Тома ще се кае и пак ще отрича,
Лазар ще стане - Чудото ражда живот.
Магдалена ще ухае на грях и кокиче
и пак ще остане вярна до гроб.
А зрящия знае (и в това има харизма) -
прошка се ражда от много любов
и за възкръсване нужни са трима -
ти, едва дишащ от болка, предател и Бог.
Жени Иванова
© Jasmin Всички права запазени
Цвете, Пепи, Антон, Дочка, Светле, Веси Еси, едва ли ще мога да изразя благодарността си... едва ли...