Лед сковава ширината...
Мрак погребва светлината,
а нейде из далечината
стар човек с лопата
взима пръст и мята...
Луната озарява със слабата си светлина
всяка тъмнина.
Старецът запъшка,
лопатата започна да тръшка...
Донейде сърцето му спря
и тъй старецът немощен,
падна и умря безпомощен...
© Пламен Петров Всички права запазени