Болката стои в сърцето мое,
за розата бяла то си страдае,
мила, аз съм тъжен, неспокоен,
душата ти за мен не ще да знае!
Мрачна сянка хвърли облак,
слънчеви лъчи не ме греят,
увяхна в душата нежен мак,
птички навън вече не пеят.
Ти си тъй красива и добра,
да те видя поне за миг желая,
душа най-прекрасната избра,
ти за мен си ангел, ти си рая!