Болке моя, погледни ме.
Виж, любов се дави във тъга.
Моля те побързай, пояса хвърли ѝ,
смело я изкарай на брега.
Влей дихание с целувка.
Докосни я с падаща сълза.
И на пясъка златист до кея,
прегърни я да не е сама.
Позволи ѝ името ти да научи.
Помогни ѝ да избяга от гнева.
И когато се изправи, почини си.
Тя ще възкреси смеха.
© Цветето Б. Всички права запазени