Щом те видях, се разболях.
Щом те погледнах, ослепях.
Вече не мога да си поема дъх,
не виждам никой и нищо,
не чувам никой и нищо.
Само твоя образ виждам,
само твоя глас чувам.
Сънувам те нощем и пак боледувам.
Все съм болна, все нещо ми има.
Болна съм. Болна съм от любов към теб.
За тази болест няма лекарство, няма спасение.
Тази болест е заразна.
И ти ще се заразиш,
щом прочетеш тез редове!
© Гергана Будинова Всички права запазени