Помня, че ти беше единственият там.
Точно идея без малко по-далеч.
Устните ми - сушено грозде.
Моментът, в които останах на пътя,
гледах гърба ти.
Не се обърна,
дали те последвах тогава?
Забравих себе си,
удавена в болни мисли.
Очите ти - моята тиха савана.
Помниш ли пътя?
Нима не съм тръгвала?
© Стеси Всички права запазени