11.12.2012 г., 19:35 ч.

Борба 

  Поезия
1223 0 2

      Борба

 

 

Стоя си аз в моята стая

и самота и скръб ме обвива.

Чудя се и се мая

как да разбера таз реалност крива.

 

Белите стени студено ме гледат

и тайни помисли шъпнат.

Ръцете ми нервно треперят,

а ушите ми да чуят тези гласове тръпнат.

Но вместо тайна аз да чуя,

до моето съзнание тежка въздишка достига.

Оглеждам се, за да видя отде идва таз звучна струя

и пред очите ми тъжна картина се издига.

 

През малък прозорец, в съседната къща.

аз виждам младо момиче.

 Тя поглед пълен със сълзи към мене обръща,

поглед, търсещ  свята надежда.

 

Но изведнъж земята потрепва.

Тъмни сенки от ъглите се поклащат.

И момичето със страх трепва,

а сенките за врата я хващат.

 

А зная – за трети път започва таз борба,

за трети път тез двамина воини сили ще кръстосат.

И демонът иска тя да е мъртва,

и иска сенките душата ù да жигосат.

 

След предишните две борби

момичето без сили останала е,

а сърцето ù от болка обилно кърви

и с вяра повяхнала е.

 

А демонът адски продължава с крака да я тъпче,

с острите си нокти душата ù да дере.

Тя присвита, жадно се опитва въздух да всмуче

и за да отвърне, сили се опитва да събере.

 

Ако имах глас, с цяло гърло щях да изкрещя - 

„Демоне проклети, остави тази млада душа,

тя от живота  нищо не е видяла още,

а ти искаш насила да ù го измъкнеш.”

 

И бих крещял  още по-силно от преди -

„Момиче, не се предавай,

на младите си крака се изправи

и на демонската сила с още по-голяма отвърни!

 

Извади своя златен, свещен меч,

застрашително ти с него замахни,

и с все сила на най-далеч

тоз черен Дявол отпрати.

 

Нека Во веки веков той се веч не завърне

и в пламъците на Ада да гори,

и дори земята да преобърне,

да не може да те намери!

 

 

 П.П: Това стихотворение го написах в изблик на чувства. Не съм спазвал никакви правила. Броят на сричките също не е спазен.

 Написах го в чест на една моя приятелка, която в момента се бори с тежко заболяване.

 Не съм кой знае колко вярващ, но ще съм ви благодарен, ако отправите една молитва тя да се оправи.

 Благодаря предварително! :)

© Виктор Табаков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • НАПИСАЛ СИ ТОВА В ИЗБЛИК НА ЧУВСТВА И ЗАТОВА СЕ Е ПОЛУЧИЛО НАПЪЛНО САВЪРШЕННО!!!!!ВИНАГИ СИ ЛИЧИ, КОГАТО НЕЩО ИДВА ОТ ДУШАТА!!!!!АЗ НИКОГА НЕ СПАЗВАМ ПРАВИЛАТА НА НИЩО!!!!!!!!!САМО ЧУВСТВАЩИТЕ ЖИВЕЯТ!!!!!!! ТАКАВА Е МОЯТА ЛОГИКА!!!!!!!!!
    С ЦЯЛОТО СИ СЪРЦЕ И С ЦЯЛАТА СИ ДУША СЕ НАДЯВАМ ПРЕКРАСНАТА ТИ ПРИЯТЕЛКА ДА СЕ ОПРАВИ!!!!!!!!!
    С УВАЖЕНИЯ!!!!!!!!!!!
  • Това стихотворение е просто невероятно.
Предложения
: ??:??