затова оставам демоде.
Дърпам по-силно твоята силна и бледа ръка
и плача като малко дете.
Не мога да гледам как продължаваш да падаш
в бялата бездна, обсипана с прах.
„Борбата не спира” – все тъй обещаваш.
Без капчица корист, без капчица страх.
Аз няма да те дам на иглата отровна
да вземе последната капка живот.
Ще вярвам докрай, макар и лъжовно,
във тази глупава, остаряла любов.
© Лин Всички права запазени