Изгубих се бос в поляна от тръни
и пътя към теб бавничко търсех.
Боли да стоя, боли да вървя, къде ли
грешно постъпих?
Дали е, защото всичко ти дадох?
Сърцето, душата и някои мечти?
Бос, доверчиво до тебе аз крачих,
усмихнат, щастлив, както преди.
Следите кървави бяха, но не забелязвах
това. Дали е защото вярвах тогава, че
мойте рани ще превържеш и ти?
Уви, така и не стана, да погледнеш, че
до тебе момчето кърви.
Изгубих се бос, сред поляна от тръни...
Боли да стоя, боли да вървя.
Пътят ми никога вече гладък няма да стане,
само по-малко бодлив.
© Георги Бушев Всички права запазени