danteshell
13 резултата
От коренът нагоре ще вървя, всяко кътче ще погледна.
Под черната земя се крие всяко начало, оттам ще тръгна дате търся.
По стъблото ще се катеря бавно, нокти с сила ще забивам в кората ти дебела.
Ветровете и бурите, които те накланят, ще търпя със тебе.
Някак до върха ще стигна, до сладката корона з ...
  828 
Пак сутрин, а бях сигурен, че няма да я има вече. Тежкото усещане на въздуха, остротата на твоите лъчи, слънце. Всичко пак се движи и двете ми ръце изтриват безкомпромисно съня от очите ми.
Пак сутрин, а нощта бе толкова вечна и сама. Тръгвам пак към бездната… живот. Живот сред нас - хората. Всички ...
  1657 
... И след това... умрях!
Не мога да бъда сигурен как точно стана, но помня как затворих очи за секунди, което в случая е много време, след като ги отворих, вече бях там. Поради съображения за сигурност не мога да дам точно описание на мястото, за което се извинявам, но мисля, че ще ме разберете - в ...
  1345 
Започвам да пиша тези редове с желанието да споделя някои от моите възгледи относно наболели проблеми за мен. Сигурен съм, че текстът ще е изпълнен с клишета, но хубавото на клишетата е, че са такива, защото са истина.
Неделя сутрин, слънцето е изненадващо топло. Цялото ми същество крещи „кафе” и аз ...
  1768 
Толкова силно мълча,
че нищо не мога да чуя.
Толкова много печеля,
че ми писна да губя.
Българин съм, боже, ...
  802 
Изгубих се бос в поляна от тръни
и пътя към теб бавничко търсех.
Боли да стоя, боли да вървя, къде ли
грешно постъпих?
Дали е, защото всичко ти дадох? ...
  1068 
Умееш ли да чуваш гласа и нощем
под водопади от мечти? Денем, сам,
когато си сред хора? Умееш ли да
дишаш този въздух, самотния...
Усещащ ли всяко недокоснато желание, ...
  1339 
Някога, когато светлините на сцената
изгаснат напълно, завинаги. Ще настроя
китарата на тъга и за последно ще се опитам да
дам на света онова, в което вярвам, за което
кървя, за което умирам. ...
  988 
Есеният ден вали пред мен,
погребван от листата на загиваща върба.
Самотни хора отминават,
студените думи на вятъра нашепват за бяла красота.
Още ден и ще побелее пак нощта, ...
  931 
Някой ден, когато изгрееш, ще побегна
към светлия ти край, ще потърся там
парченцата от себе си, захвърлени през
времето. Взимам си мечтите, взимам си
думите, очите и побягвам в себе си. Дано ...
  1004 
Ако ние можехме да съдим себе си?
Ако можехме да решаваме какво заслужаваме?
Кой ще каже, че е грешен, че е гаден, че е сноб.
Кой ще погледне себе си със затворени
очи и да признае, че не е нищо повече от това, което е. ...
  1467 
Преди да отнесеш сърцето ми,
поплачи малко поне.
Една сълза върни ми ти.
Магистралата на живота
ще те победи, ...
  1364 
Стоя така пред образа на мрака.
Сам със спомени за теб се боря,
светлина. В ръката си държа меч,
изкован от липса, а в другата за щит
използвам си душата. Замахвам в ...
  1301 
Предложения
: ??:??