Две души... едно лице.

И пълна симбиоза в мисълта.

Два чифта очи...

протегнати ръце -

два възгледа различни към света.

Когато ви погледна - виждам теб

усмихнат... или честичко замислен.

Не бих сгрешила този силует...

Сърцето ми припомня... ручей бистър

по вените тече... пенливо вино

и пак ме връща в онзи кратък миг

на мир... спокойствие... преди да си замина.

Ръката ми във твоята лежи

и стискам я... дано не я изпусна,

раздялата в сърцето ми тежи

и погледът в очите ми угасна.

Попивам нежно твоя аромат.

ХУ... май това ще го запомня,

представям си те... просто непознат...

Кого ли лъжа... сутринта ще си припомня.

И тръгваме в различните посоки -

две палави деца без страх и бреме

по плажа тичат босоноги...

Дано успеем да откраднем още време...