3.04.2012 г., 14:41 ч.

Брат и сестра 

  Поезия » Пейзажна
5.0 (1)
955 0 0
Сестричка съм на Луната,
а Слънцето е моето братле.
Споделяме вечер сонати,
а сутрин горчиво кафе.
Понякога за мен им домъчнява
и пращат Вятъра да ме целува,
ала той по пътя все забравя,
щом със облаците затанцува.
И от влюбената им игра
над мене се роди Дъждец,
от мойте брат и сестра
целувката да предаде. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс Маринова Всички права запазени

Предложения
  • Изморих се да бъда основа, изморих се да нося сама тази тежест. Да нямам опора. Да тежи, да боли, да...
  • топло е... когато те чувам; когато протягаш към мен цветове; ярко е... и мисли целуват ......
  • От толкова отрова, все на глътки, които му се пишеха на сметката, Ромео се пропи, и хвана пътя, прес...

Още произведения »