Никога не са ми казвали „Обичам те, момче любимо“.
Никога не са ме водили на пикник или градско кино.
Тъжно е – не съм видял красивата за вас чужбина.
Никога не съм живял в спокойна и добра година.
Никога не съм съзрял какво е светло да обичаш.
Виждам, че не съм узнал даже на кого приличам.
Никога не се прибрах в топъл дом да се нахраня.
Станаха на шепа прах моите копнежи рано.
Никога не осъзнах колко болка съм преминал,
колко много тъмен страх, плъзнал в ледените зими!
Тихо и добро момче, пуснато сред куп хиени,
писах с влюбено сърце. Писах с чувства наранени. ...