От срещи и раздели, и вини,
останаха по тротоара локви.
И щом неволно вятър прозвъни,
изнервено врабчетата подскокват.
И в чужди стъпки търсят теб и мен.
Смехът ми сред липите изнемогва.
А нашият сигнал наизустен,
от други тишината крехка погва.
Оглежда се смутено светофар,
запазил е в червено младостта ни.
За няколко секундички макар,
в душите ни да спре и да остане. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация