Братът на секундната стрелка

25.06.2024 г., 11:32 ч.

Поезия

128 3 2

БРАТЪТ НА СЕКУНДНАТА СТРЕЛКА

... когато пушех „Marlboro“, когато

със нервите все още бях добре,

и кефех се на мъжкото си лято

във джинсите – и ризка на каре,

и цял ден ветролеех върху кея

под бризовете чорлава брада,

и мислех си, че вечно ще живея

свободен като вятър без юзда,

не знаех, че животът си отива

по-тих от въздъх в охтичава гръд,

че е без смисъл всяка съпротива –

да пъхна в колелото дълъг прът,

да спра без жалост идещото Време,

да кротна под бездънното небе –

и да си кажа: – Дявол да го вземе!

Туй, моето, живот ли бе? Не бе.

Във стиховете – моя сетна стряха,

бях братец на секундната стрелка.

Едно щастливо старче ви помаха

от вълнолома с шапката в ръка!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

художника (Веселин Христов)

2024-06-25T14:08:28+03:00

Римуваната истина. Ах как ми липсва младостта, в която си мислех че мама и тате, дядо и баба, чичо и стринка ще са вечно до мен. Днес знам каква е разликата - да са с мен, или До мен.
yotovava (Валентина Йотова)

2024-06-25T14:07:35+03:00

Неподражаем