“Брегът на самотата”

Когато стигнах горе на скалите,

обърнах своето лице назад.

Погледнах залеза над планините -

открил бях вече своя  бряг.

Но всичко бе забулено в мъгла,

не виждах аз звездите на небето.

Не чувах нищо в тази тишина -

обърнах се отново към морето.

Видях вълните му, а те дали видяха мен?

Бе сякаш някак нереално.

Във въздуха усетих - иде буря

и идваше за мен. Навярно!

Не гледах вече аз морето.

Очите ми отново се извърнаха назад.

Не исках пак да гледам към морето...

Открил бях вече своя бряг.

Поех назад към планините,

безкрайно ми се струваше това,

скрих себе си в мъглите,

а там оставаше за мене самота!