Брегът на смъртта

10.11.2011 г., 20:50 ч.

Поезия » Философска

439 0 2

БРЕГЪТ НА СМЪРТТА

Аз бях момчето, което с радост бягаше към морето,
без да подозира, че то е студено.

Сега съм напът да стана мъжът, който умее да плува,
но не иска да рискува, влизайки надълбоко.

За да не стане трупът,
от който деца и мъже се еднакво страхуват, защото -

смъртта, това са две вълни, свързващи два свята.
Едната от нас оставя кости, бели като пяна,
та иска им се на тичащите други живи
от брега да събират тях кат' миди.
Но след втората вълна
завинаги ги няма.

И идва реда
на онези на брега.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

M1234567891 (Миночка Митева)

2011-11-11T11:37:42+02:00

Дълбоко, водещо да размисъл.Поздрав!
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

2011-11-11T06:29:03+02:00

Зяпачи винаги ще има...
Те или възхитено те гледат как цепиш вълните, или ще чуеш или може би няма едно "Ау-у-у", когато те погълнат...
Хубав замисъл!
Зем.